Как домакинствата и бизнесът възприемат идеята за по-високи данъци?
Въпреки че беше декларирано, че данъците няма да се пипат, по-високи Данък добавена стойност и корпоративен налог са измежду опциите за ограничение на големия недостиг в бюджета.
Служебният кабинет предлага бюджет без тези ограничения, само че ги показва като оферти, върху които да мислят депутатите.
Една от посочените ограничения е да се усили Данък добавена стойност от 20% на 22%. Това би дало опция в държавната хазна да влязат 1.630 милиарда лева
Друга опция е увеличението на корпоративния налог – от 10% на 15%. Ефектът би бил увеличение на приходите с 2.310 милиарда лева
Как семействата и бизнесът обаче възприемат сходна концепция? Цветослав Дичовски, който е производител на закуски, да вземем за пример споделя, че оцеляването на бизнеса му и сега е сложено на карта. В дребния град клиентите не са доста, а продуктите нарастват непрестанно. Евентуално повдигане на корпоративния налог за него ще бъде предизвикателство.
„ На тия цени, на които пазарим, продаваме съвсем на нулата. Имам няколко обекта - даже аз, както виждате, работя през днешния ден тук, с цел да спестя от осигуровки и заплата “, споделя Дичовски пред БТВ. Ако данъкът се увеличи, това ще направи и той с цените.
„ За мен не е добре, защото ние сме потърпевши от всичко, всичко подвигат и кой – потребителят го заплаща. Те са си добре - горе, които вземат решение “, разяснява тематиката Венета Тодорова от Мездра.
Синдикатите предизвестяват, че налог добавена стойност от 22% ще има по-негативен резултат върху по-бедните семейства.
„ Защото те са тези които харчат всичките си доходи в рамките на месеца, това не са средства, които се икономисват “, разяснява тематиката и Ваня Григорова от КТ „ Подкрепа “.
Според синдикатите корпоративният данък е добре да не се трансформира за дребните и междинните компании. За огромните - да бъде повишен до 20%. Но в ограниченията, които финансовото министерство предлага като вид за дупката в бюджета, се предлага повдигане на налога за всички до 15%.
От стопанската камара предизвестяват, че това може да има отрицателен резултат и върху държавната хазна. „ Не знаем дали ще имаме същата събираемост на данъчни постъпления от корпоративен налог каквато имахме през последните години. Вероятно ще има уклон към укриване на данъчни отговорности “, споделя Станислав Попдочев, зам.-председател на БСК.
„ Не поддържам изрично такова решение, има разнообразни варианти - в ръцете на депутатите е кое да изберат “, сподели и служебният министър на стопанската система Никола Стоянов. Според него свиването на дупката в бюджета до 3% е мъчно постижимо.
Служебният кабинет предлага бюджет без тези ограничения, само че ги показва като оферти, върху които да мислят депутатите.
Една от посочените ограничения е да се усили Данък добавена стойност от 20% на 22%. Това би дало опция в държавната хазна да влязат 1.630 милиарда лева
Друга опция е увеличението на корпоративния налог – от 10% на 15%. Ефектът би бил увеличение на приходите с 2.310 милиарда лева
Как семействата и бизнесът обаче възприемат сходна концепция? Цветослав Дичовски, който е производител на закуски, да вземем за пример споделя, че оцеляването на бизнеса му и сега е сложено на карта. В дребния град клиентите не са доста, а продуктите нарастват непрестанно. Евентуално повдигане на корпоративния налог за него ще бъде предизвикателство.
„ На тия цени, на които пазарим, продаваме съвсем на нулата. Имам няколко обекта - даже аз, както виждате, работя през днешния ден тук, с цел да спестя от осигуровки и заплата “, споделя Дичовски пред БТВ. Ако данъкът се увеличи, това ще направи и той с цените.
„ За мен не е добре, защото ние сме потърпевши от всичко, всичко подвигат и кой – потребителят го заплаща. Те са си добре - горе, които вземат решение “, разяснява тематиката Венета Тодорова от Мездра.
Синдикатите предизвестяват, че налог добавена стойност от 22% ще има по-негативен резултат върху по-бедните семейства.
„ Защото те са тези които харчат всичките си доходи в рамките на месеца, това не са средства, които се икономисват “, разяснява тематиката и Ваня Григорова от КТ „ Подкрепа “.
Според синдикатите корпоративният данък е добре да не се трансформира за дребните и междинните компании. За огромните - да бъде повишен до 20%. Но в ограниченията, които финансовото министерство предлага като вид за дупката в бюджета, се предлага повдигане на налога за всички до 15%.
От стопанската камара предизвестяват, че това може да има отрицателен резултат и върху държавната хазна. „ Не знаем дали ще имаме същата събираемост на данъчни постъпления от корпоративен налог каквато имахме през последните години. Вероятно ще има уклон към укриване на данъчни отговорности “, споделя Станислав Попдочев, зам.-председател на БСК.
„ Не поддържам изрично такова решение, има разнообразни варианти - в ръцете на депутатите е кое да изберат “, сподели и служебният министър на стопанската система Никола Стоянов. Според него свиването на дупката в бюджета до 3% е мъчно постижимо.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ